10 sept 2011, 17:43

Завръщане в спомена

  Poesía
1K 0 1

Завръщам се аз след години

и отивам на морския бряг,

вълните ме плискат студени

и навяват спомени пак.

 

Бавно вървя по брега

и сърцето ми тъне в тъга,

спомням си мойта любов,

спомням си мойта мечта.

 

Очаквам, но зная, че няма

тя да се върне при мен,

вълните бушуват зловещо

и вятър ме гони студен.

 

Замина с големия кораб

в далечна и чужда земя,

не стигна и моята обич,

остави ме тук да скърбя.

 

Отиде след свойта мечта

за хубав и лесен живот,

но няма от нея следа,

няма даже и гроб.

 

Къде ли е тя? - аз се питам

и очаквах от нея писмо,

но годините бързо отлитат

и сърцето не иска да бъде само.

 

Трябва в ръце да се взема

и да погледна с надежда напред,

а в спомените нека бъде тя

като една несбъдната мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...