10 sept 2011, 17:43

Завръщане в спомена

  Poesía
1K 0 1

Завръщам се аз след години

и отивам на морския бряг,

вълните ме плискат студени

и навяват спомени пак.

 

Бавно вървя по брега

и сърцето ми тъне в тъга,

спомням си мойта любов,

спомням си мойта мечта.

 

Очаквам, но зная, че няма

тя да се върне при мен,

вълните бушуват зловещо

и вятър ме гони студен.

 

Замина с големия кораб

в далечна и чужда земя,

не стигна и моята обич,

остави ме тук да скърбя.

 

Отиде след свойта мечта

за хубав и лесен живот,

но няма от нея следа,

няма даже и гроб.

 

Къде ли е тя? - аз се питам

и очаквах от нея писмо,

но годините бързо отлитат

и сърцето не иска да бъде само.

 

Трябва в ръце да се взема

и да погледна с надежда напред,

а в спомените нека бъде тя

като една несбъдната мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...