Завръщам се аз след години
и отивам на морския бряг,
вълните ме плискат студени
и навяват спомени пак.
Бавно вървя по брега
и сърцето ми тъне в тъга,
спомням си мойта любов,
спомням си мойта мечта.
Очаквам, но зная, че няма
тя да се върне при мен,
вълните бушуват зловещо
и вятър ме гони студен.
Замина с големия кораб
в далечна и чужда земя,
не стигна и моята обич,
остави ме тук да скърбя.
Отиде след свойта мечта
за хубав и лесен живот,
но няма от нея следа,
няма даже и гроб.
Къде ли е тя? - аз се питам
и очаквах от нея писмо,
но годините бързо отлитат
и сърцето не иска да бъде само.
Трябва в ръце да се взема
и да погледна с надежда напред,
а в спомените нека бъде тя
като една несбъдната мечта.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
Поздравявам те!