10 сент. 2011 г., 17:43

Завръщане в спомена

1K 0 1

Завръщам се аз след години

и отивам на морския бряг,

вълните ме плискат студени

и навяват спомени пак.

 

Бавно вървя по брега

и сърцето ми тъне в тъга,

спомням си мойта любов,

спомням си мойта мечта.

 

Очаквам, но зная, че няма

тя да се върне при мен,

вълните бушуват зловещо

и вятър ме гони студен.

 

Замина с големия кораб

в далечна и чужда земя,

не стигна и моята обич,

остави ме тук да скърбя.

 

Отиде след свойта мечта

за хубав и лесен живот,

но няма от нея следа,

няма даже и гроб.

 

Къде ли е тя? - аз се питам

и очаквах от нея писмо,

но годините бързо отлитат

и сърцето не иска да бъде само.

 

Трябва в ръце да се взема

и да погледна с надежда напред,

а в спомените нека бъде тя

като една несбъдната мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....