10.09.2011 г., 17:43

Завръщане в спомена

1K 0 1

Завръщам се аз след години

и отивам на морския бряг,

вълните ме плискат студени

и навяват спомени пак.

 

Бавно вървя по брега

и сърцето ми тъне в тъга,

спомням си мойта любов,

спомням си мойта мечта.

 

Очаквам, но зная, че няма

тя да се върне при мен,

вълните бушуват зловещо

и вятър ме гони студен.

 

Замина с големия кораб

в далечна и чужда земя,

не стигна и моята обич,

остави ме тук да скърбя.

 

Отиде след свойта мечта

за хубав и лесен живот,

но няма от нея следа,

няма даже и гроб.

 

Къде ли е тя? - аз се питам

и очаквах от нея писмо,

но годините бързо отлитат

и сърцето не иска да бъде само.

 

Трябва в ръце да се взема

и да погледна с надежда напред,

а в спомените нека бъде тя

като една несбъдната мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...