30 abr 2008, 6:53

Заздравях...

  Poesía
1K 0 16
***
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах...
и кървях
от чужд във мене лик...
на хората...
по устните им сухи...
бродих като в пустош...
Ожаднях!
От солните си  извори загивах...
Потъвах...
във бездънния им грях...
Измолих ли дори един?!
Кажи ми!
Поне един видя ли се...
по мен?
Излюпи ли се в раните ми полет?
Родих ли пеперуда?
Бях!
Крилата немощни отпуснах...
И падах... падах...
Полудях!
Но тинята и мракът безпощаден...
извиха в мен пътека...
Избуях...
Цветята си без време...
кичих с тръни...
да ги опазя от коварни дни...
Среднощем само бродих...
в изнемога...
Но стигнах...
Ето ме!
Във теб се спрях!
И твоите очи показаха ми Бога!
Целуна ме в сърцето!
Заздравях!
Сега е твое!
Вече мога...
във тъмното да спя...

Деня видях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....