Заздравях...
***
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах...
и кървях
от чужд във мене лик...
на хората...
по устните им сухи...
бродих като в пустош...
Ожаднях!
От солните си извори загивах...
Потъвах...
във бездънния им грях...
Измолих ли дори един?!
Кажи ми!
Поне един видя ли се...
по мен?
Излюпи ли се в раните ми полет?
Родих ли пеперуда?
Бях!
Крилата немощни отпуснах...
И падах... падах...
Полудях!
Но тинята и мракът безпощаден...
извиха в мен пътека...
Избуях...
Цветята си без време...
кичих с тръни...
да ги опазя от коварни дни...
Среднощем само бродих...
в изнемога...
Но стигнах...
Ето ме!
Във теб се спрях!
И твоите очи показаха ми Бога!
Целуна ме в сърцето!
Заздравях!
Сега е твое!
Вече мога...
във тъмното да спя...
Деня видях!
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах...
и кървях
от чужд във мене лик...
на хората...
по устните им сухи...
бродих като в пустош...
Ожаднях!
От солните си извори загивах...
Потъвах...
във бездънния им грях...
Измолих ли дори един?!
Кажи ми!
Поне един видя ли се...
по мен?
Излюпи ли се в раните ми полет?
Родих ли пеперуда?
Бях!
Крилата немощни отпуснах...
И падах... падах...
Полудях!
Но тинята и мракът безпощаден...
извиха в мен пътека...
Избуях...
Цветята си без време...
кичих с тръни...
да ги опазя от коварни дни...
Среднощем само бродих...
в изнемога...
Но стигнах...
Ето ме!
Във теб се спрях!
И твоите очи показаха ми Бога!
Целуна ме в сърцето!
Заздравях!
Сега е твое!
Вече мога...
във тъмното да спя...
Деня видях!
© Арлина All rights reserved.
