27 oct 2012, 14:53

Зазимяване на старата къща

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

 

Едно око с клепачи от баири

наведе поглед върху мократа земя.

Стопанинът започна да прибира

света, от светлината разпилян:

 

на цветовете премечтаното,

листо от вятъра изпуснато

и на пчелите отбръмчаното,

с такава сладост лепнало по устните.

 

Почуквайки по черчеветата на дните,

прозорците на своя свят зазида.

Човекът, който будеше петлите,

целуна лятото... и си отиде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинално!!
  • "Почуквайки по черчеветата на дните,
    прозорците на своя свят зазида.
    Човекът, който будеше петлите,
    целуна лятото... и си отиде."

    Това ми хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...