Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното,
листо от вятъра изпуснато
и на пчелите отбръмчаното,
с такава сладост лепнало по устните.
Почуквайки по черчеветата на дните,
прозорците на своя свят зазида.
Човекът, който будеше петлите,
целуна лятото... и си отиде.
© Георги Динински All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
