Oct 27, 2012, 2:53 PM

Зазимяване на старата къща 

  Poetry » Other
885 0 2

 

Едно око с клепачи от баири

наведе поглед върху мократа земя.

Стопанинът започна да прибира

света, от светлината разпилян:

 

на цветовете премечтаното,

листо от вятъра изпуснато

и на пчелите отбръмчаното,

с такава сладост лепнало по устните.

 

Почуквайки по черчеветата на дните,

прозорците на своя свят зазида.

Човекът, който будеше петлите,

целуна лятото... и си отиде.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оригинално!!
  • "Почуквайки по черчеветата на дните,
    прозорците на своя свят зазида.
    Човекът, който будеше петлите,
    целуна лятото... и си отиде."

    Това ми хареса!
Random works
: ??:??