27 окт. 2012 г., 14:53

Зазимяване на старата къща

1.4K 0 2

 

Едно око с клепачи от баири

наведе поглед върху мократа земя.

Стопанинът започна да прибира

света, от светлината разпилян:

 

на цветовете премечтаното,

листо от вятъра изпуснато

и на пчелите отбръмчаното,

с такава сладост лепнало по устните.

 

Почуквайки по черчеветата на дните,

прозорците на своя свят зазида.

Човекът, който будеше петлите,

целуна лятото... и си отиде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално!!
  • "Почуквайки по черчеветата на дните,
    прозорците на своя свят зазида.
    Човекът, който будеше петлите,
    целуна лятото... и си отиде."

    Това ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....