Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното,
листо от вятъра изпуснато
и на пчелите отбръмчаното,
с такава сладост лепнало по устните.
Почуквайки по черчеветата на дните,
прозорците на своя свят зазида.
Човекът, който будеше петлите,
целуна лятото... и си отиде.