9 feb 2010, 14:22

Зазори ме

  Poesía
771 0 5

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,

като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.

Един стон може пътя между нас да прочисти,

да усмихне теб, а мен да направи щастлива.

 

Една капка роса по стъблото разтече омая,

пробудила в тялото трепетно-хладния ток.

Една споделена сълза твърдостта ни ще смая,

ще възкреси вкуса на животворния, благ сок.

 

Един слънчев лъч в цвят лика ми обагри,

раздигайки плаща на синята, нощна палитра.

Аз зная, боли те. Мен също отвътре ме пари,

но искам да срещна в очите ти топлия изгрев.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=z3c1KIK8aso

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....