9 feb 2010, 14:22

Зазори ме

  Poesía
770 0 5

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,

като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.

Един стон може пътя между нас да прочисти,

да усмихне теб, а мен да направи щастлива.

 

Една капка роса по стъблото разтече омая,

пробудила в тялото трепетно-хладния ток.

Една споделена сълза твърдостта ни ще смая,

ще възкреси вкуса на животворния, благ сок.

 

Един слънчев лъч в цвят лика ми обагри,

раздигайки плаща на синята, нощна палитра.

Аз зная, боли те. Мен също отвътре ме пари,

но искам да срещна в очите ти топлия изгрев.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=z3c1KIK8aso

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...