9 февр. 2010 г., 14:22

Зазори ме

769 0 5

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,

като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.

Един стон може пътя между нас да прочисти,

да усмихне теб, а мен да направи щастлива.

 

Една капка роса по стъблото разтече омая,

пробудила в тялото трепетно-хладния ток.

Една споделена сълза твърдостта ни ще смая,

ще възкреси вкуса на животворния, благ сок.

 

Един слънчев лъч в цвят лика ми обагри,

раздигайки плаща на синята, нощна палитра.

Аз зная, боли те. Мен също отвътре ме пари,

но искам да срещна в очите ти топлия изгрев.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=z3c1KIK8aso

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...