Feb 9, 2010, 2:22 PM

Зазори ме

  Poetry
768 0 5

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,

като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.

Един стон може пътя между нас да прочисти,

да усмихне теб, а мен да направи щастлива.

 

Една капка роса по стъблото разтече омая,

пробудила в тялото трепетно-хладния ток.

Една споделена сълза твърдостта ни ще смая,

ще възкреси вкуса на животворния, благ сок.

 

Един слънчев лъч в цвят лика ми обагри,

раздигайки плаща на синята, нощна палитра.

Аз зная, боли те. Мен също отвътре ме пари,

но искам да срещна в очите ти топлия изгрев.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=z3c1KIK8aso

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...