Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая,
пробудила в тялото трепетно-хладния ток.
Една споделена сълза твърдостта ни ще смая,
ще възкреси вкуса на животворния, благ сок.
Един слънчев лъч в цвят лика ми обагри,
раздигайки плаща на синята, нощна палитра.
Аз зная, боли те. Мен също отвътре ме пари,
но искам да срещна в очите ти топлия изгрев. ...