С лице, притръпнало от радост,
заставам пред твоята врата.
Обсебва ме момент на слабост,
нямам сили да ти позвъня.
Изправям се, в усмивка обляна,
поглеждам неволно встрани.
Остава една крачка да направя,
тихо да почукам, шепнейки "отвори".
Вълнение прелива в моята душа,
щом си помисля, че отсреща си ти...
ти си зад тази голяма врата,
която сега ни дели...
Как погледът ми с твоя ще се слее,
как ще си на дъх разстояние от мен...
Как сърцето ми ще преживее
най-прекрасния си ден ?
Как ще те поздравя с треперещ глас,
как, докосвайки ръката ти, ще оцелея?
Нима няма да изпадна в захлас
или чувствата ще овладея...
Без да мисля, към теб ще се затичам.
Ще погледна на света с поглед нов.
Ще ти кажа, че съм тази, която те обича
и тихо ще прошепна: "Здравей, любов..."
© Тайнствената Todos los derechos reservados