С лице, притръпнало от радост,
заставам пред твоята врата.
Обсебва ме момент на слабост,
нямам сили да ти позвъня.
Изправям се, в усмивка обляна,
поглеждам неволно встрани.
Остава една крачка да направя,
тихо да почукам, шепнейки "отвори".
Вълнение прелива в моята душа,
щом си помисля, че отсреща си ти...
ти си зад тази голяма врата,
която сега ни дели... ...