23.04.2009 г., 23:34

Здравей, Любов...

999 0 4

С лице, притръпнало от радост,

заставам пред твоята врата.

Обсебва ме момент на слабост,

нямам сили да ти позвъня.

Изправям се, в усмивка обляна,

поглеждам неволно встрани.

Остава една крачка да направя,

тихо да почукам, шепнейки "отвори".

Вълнение прелива в моята душа,

щом си помисля, че отсреща си ти...

ти си зад тази голяма врата,

която сега ни дели...

Как погледът ми с твоя ще се слее,

как ще си на дъх разстояние от мен...

Как сърцето ми ще преживее

най-прекрасния си ден ?

Как ще те поздравя с треперещ глас,

как, докосвайки ръката ти, ще оцелея?

Нима няма да изпадна в захлас

или чувствата ще овладея...

Без да мисля, към теб ще се затичам.

Ще погледна на света с поглед нов.

Ще ти кажа, че съм тази, която те обича

и тихо ще прошепна: "Здравей, любов..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...