23 апр. 2009 г., 23:34

Здравей, Любов...

1K 0 4

С лице, притръпнало от радост,

заставам пред твоята врата.

Обсебва ме момент на слабост,

нямам сили да ти позвъня.

Изправям се, в усмивка обляна,

поглеждам неволно встрани.

Остава една крачка да направя,

тихо да почукам, шепнейки "отвори".

Вълнение прелива в моята душа,

щом си помисля, че отсреща си ти...

ти си зад тази голяма врата,

която сега ни дели...

Как погледът ми с твоя ще се слее,

как ще си на дъх разстояние от мен...

Как сърцето ми ще преживее

най-прекрасния си ден ?

Как ще те поздравя с треперещ глас,

как, докосвайки ръката ти, ще оцелея?

Нима няма да изпадна в захлас

или чувствата ще овладея...

Без да мисля, към теб ще се затичам.

Ще погледна на света с поглед нов.

Ще ти кажа, че съм тази, която те обича

и тихо ще прошепна: "Здравей, любов..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...