23 апр. 2009 г., 23:34

Здравей, Любов...

1K 0 4

С лице, притръпнало от радост,

заставам пред твоята врата.

Обсебва ме момент на слабост,

нямам сили да ти позвъня.

Изправям се, в усмивка обляна,

поглеждам неволно встрани.

Остава една крачка да направя,

тихо да почукам, шепнейки "отвори".

Вълнение прелива в моята душа,

щом си помисля, че отсреща си ти...

ти си зад тази голяма врата,

която сега ни дели...

Как погледът ми с твоя ще се слее,

как ще си на дъх разстояние от мен...

Как сърцето ми ще преживее

най-прекрасния си ден ?

Как ще те поздравя с треперещ глас,

как, докосвайки ръката ти, ще оцелея?

Нима няма да изпадна в захлас

или чувствата ще овладея...

Без да мисля, към теб ще се затичам.

Ще погледна на света с поглед нов.

Ще ти кажа, че съм тази, която те обича

и тихо ще прошепна: "Здравей, любов..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...