23 апр. 2009 г., 23:34

Здравей, Любов...

1K 0 4

С лице, притръпнало от радост,

заставам пред твоята врата.

Обсебва ме момент на слабост,

нямам сили да ти позвъня.

Изправям се, в усмивка обляна,

поглеждам неволно встрани.

Остава една крачка да направя,

тихо да почукам, шепнейки "отвори".

Вълнение прелива в моята душа,

щом си помисля, че отсреща си ти...

ти си зад тази голяма врата,

която сега ни дели...

Как погледът ми с твоя ще се слее,

как ще си на дъх разстояние от мен...

Как сърцето ми ще преживее

най-прекрасния си ден ?

Как ще те поздравя с треперещ глас,

как, докосвайки ръката ти, ще оцелея?

Нима няма да изпадна в захлас

или чувствата ще овладея...

Без да мисля, към теб ще се затичам.

Ще погледна на света с поглед нов.

Ще ти кажа, че съм тази, която те обича

и тихо ще прошепна: "Здравей, любов..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...