stef33 (Стефка)
4 6
24 abr 2012, 13:50

Здравей, Тъга 

  Poesía » De amor
739 0 2

Здравей, Тъга!

Отново кротко ти се настаняваш

и с плътен шал обгръщаш мойте рамене.

Изплела си го не да го продаваш,

а да ме стоплиш в дни на студове.

 

От Любовта си в заем взимала - за мене!

От сълзите горещи прежда прела...

Извезала си го с предадени мечти и пропиляно време.

Заплитала си нишки обич и си клела:

 

„На черна нощ цветът да се получи!

И аромат на юлски студ да го пропие...

Сърце щом стопли – то да се заключи!

В любовна трепет нивга да не бие!”

 

Ела, Тъга!

Не искам да си тръгваш!

Така упойващо красив е станал шала!

Студено е, нали? И ти потръпваш...

Седни, Тъга! Обвий ме с него... цяла!

© Стефка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно е, рядко оставам безмълвна... но тук просто няма какво да кажа, всичко е описано по човешки, изстрадано... болката се усеща почти физически.
  • Тъжно и хубаво стихотворение!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??