Здравей, Тъга
Здравей, Тъга!
Отново кротко ти се настаняваш
и с плътен шал обгръщаш мойте рамене.
Изплела си го не да го продаваш,
а да ме стоплиш в дни на студове.
От Любовта си в заем взимала - за мене!
От сълзите горещи прежда прела...
Извезала си го с предадени мечти и пропиляно време.
Заплитала си нишки обич и си клела:
„На черна нощ цветът да се получи!
И аромат на юлски студ да го пропие...
Сърце щом стопли – то да се заключи!
В любовна трепет нивга да не бие!”
Ела, Тъга!
Не искам да си тръгваш!
Така упойващо красив е станал шала!
Студено е, нали? И ти потръпваш...
Седни, Тъга! Обвий ме с него... цяла!
© Стефка All rights reserved.
