24 апр. 2012 г., 13:50

Здравей, Тъга

939 0 2

Здравей, Тъга!

Отново кротко ти се настаняваш

и с плътен шал обгръщаш мойте рамене.

Изплела си го не да го продаваш,

а да ме стоплиш в дни на студове.

 

От Любовта си в заем взимала - за мене!

От сълзите горещи прежда прела...

Извезала си го с предадени мечти и пропиляно време.

Заплитала си нишки обич и си клела:

 

„На черна нощ цветът да се получи!

И аромат на юлски студ да го пропие...

Сърце щом стопли – то да се заключи!

В любовна трепет нивга да не бие!”

 

Ела, Тъга!

Не искам да си тръгваш!

Така упойващо красив е станал шала!

Студено е, нали? И ти потръпваш...

Седни, Тъга! Обвий ме с него... цяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е, рядко оставам безмълвна... но тук просто няма какво да кажа, всичко е описано по човешки, изстрадано... болката се усеща почти физически.
  • Тъжно и хубаво стихотворение!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...