Зелена усмивка

28 nov 2009, 12:42

Poesía

386 0 3

ЗЕЛЕНА УСМИВКА

На пътя лежи цветнооко момиче

с коси от треви и усмивка от рози.

Спря мъжът, от нея привлечен,

оживя във сърцето му спомен.

В миг се изправи доброто момиче,

с него да потанцува.

Отново ù каза:”Аз те обичам.

И всяка нощ те сънувам.”

Вечерен хлад душата обви

и… в шала си се загръща.

- Добър вечер, момиче с коси от треви.

Но аз не съм вече същия.

Момичето в миг оживя.

- - Дядо-о, моля те, съвземи се!

Косата ми съвсем не е от трева.

Аз съм съвсем истинска.

“Наистина ли се случва това?

Видение ли си … Или си истина…

Вълшебството, просто се случи.

Но не е от това -

позна в момичето своята внучка

с усмивка от рози,

с коси от трева.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.