28.11.2009 г., 12:42 ч.

Зелена усмивка 

  Поезия
351 0 3

ЗЕЛЕНА УСМИВКА

 

          На пътя лежи цветнооко момиче

          с коси от треви и усмивка от рози.

          Спря  мъжът, от нея привлечен,

          оживя  във сърцето му спомен.

 

          В миг се изправи доброто момиче,

          с него да потанцува.

         Отново ù каза:”Аз те обичам.

          И всяка нощ те сънувам.”

 

          Вечерен хлад душата обви

          и… в шала си се загръща.

             -  Добър вечер, момиче с коси от треви.

          Но аз не съм вече същия.

 

          Момичето в миг оживя.

-             - Дядо-о, моля те, съвземи се!

          Косата ми съвсем не е от трева.

          Аз съм съвсем истинска.

 

          “Наистина ли се случва това?

          Видение ли си … Или си истина…

 

          Вълшебството, просто се случи.

          Но не е от това -

          позна в момичето своята внучка

          с усмивка от рози,

          с коси от трева.

 

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??