Зелена усмивка
ЗЕЛЕНА УСМИВКА
На пътя лежи цветнооко момиче
с коси от треви и усмивка от рози.
Спря мъжът, от нея привлечен,
оживя във сърцето му спомен.
В миг се изправи доброто момиче,
с него да потанцува.
Отново ù каза:”Аз те обичам.
И всяка нощ те сънувам.”
Вечерен хлад душата обви
и… в шала си се загръща.
- Добър вечер, момиче с коси от треви.
Но аз не съм вече същия.
Момичето в миг оживя.
- - Дядо-о, моля те, съвземи се!
Косата ми съвсем не е от трева.
Аз съм съвсем истинска.
“Наистина ли се случва това?
Видение ли си … Или си истина…
Вълшебството, просто се случи.
Но не е от това -
позна в момичето своята внучка
с усмивка от рози,
с коси от трева.
© Албена Стефанова All rights reserved.
