4 sept 2007, 12:32

Зелено-тръгвай!

  Poesía
744 0 9

Гонят се и гаснат светлините
по притихналите нощни булеварди.
А думите, зазидани в стените,
дълбаят тухли в мрачните мансарди.


Открих те на обречен тротоар,
под знака "забранено" - не минавай,
и жълто-мигащ вечен светофар.
Е, щом решил си да избягаш - продължавай!


Не ми приписвай твоята вина,
на кръстовището тя катастрофира,
не ме настигна и не ме позна,
от теб научих как се маневрира.


Като тръгнеш - спри да се оглеждаш,
зелено светнах, дадох ти сигнал,
не се коси сега, добре изглеждаш -
червен за теб ще бъде другия сигнал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...