Sep 4, 2007, 12:32 PM

Зелено-тръгвай!

  Poetry
737 0 9

Гонят се и гаснат светлините
по притихналите нощни булеварди.
А думите, зазидани в стените,
дълбаят тухли в мрачните мансарди.


Открих те на обречен тротоар,
под знака "забранено" - не минавай,
и жълто-мигащ вечен светофар.
Е, щом решил си да избягаш - продължавай!


Не ми приписвай твоята вина,
на кръстовището тя катастрофира,
не ме настигна и не ме позна,
от теб научих как се маневрира.


Като тръгнеш - спри да се оглеждаш,
зелено светнах, дадох ти сигнал,
не се коси сега, добре изглеждаш -
червен за теб ще бъде другия сигнал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...