17 feb 2023, 12:27

Зеленото Човече 

  Poesía
440 1 2

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ

 

... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,

на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,

замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,

с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал,

тютюнеца с луличката ми пуши, скафандъра ми смъкнал най-подир,

 

и тъй живеем с него – двама души – самотничета в Божия Всемир,

понякога ме пита: – Ей, Валерий, какво светът ти даде – и ти взе? –

а аз мълча зад тежките си двери – заключеник с ръждясало резе,

връз мен небето тази нощ се свлече, от самота натегнато до взрив.

Добре дошло, Зеленото човече! – благодаря ти, че съм още жив.

 

11 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 8, 35 ч.

 

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал," Колко сме дребни в Божия Всемир, че понякога една мечта ни е достатъчна! Поздравления!
  • заключеник с ръждясало резе,

    Неподражаем
Propuestas
: ??:??