Зеленото Човече
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал,
тютюнеца с луличката ми пуши, скафандъра ми смъкнал най-подир,
и тъй живеем с него – двама души – самотничета в Божия Всемир,
понякога ме пита: – Ей, Валерий, какво светът ти даде – и ти взе? –
а аз мълча зад тежките си двери – заключеник с ръждясало резе,
връз мен небето тази нощ се свлече, от самота натегнато до взрив.
Добре дошло, Зеленото човече! – благодаря ти, че съм още жив.
11 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 8, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
