Зеленото Човече

17.02.2023 г., 12:27 ч.

Поезия

439 1 2

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ

... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,

на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,

замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,

с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал,

тютюнеца с луличката ми пуши, скафандъра ми смъкнал най-подир,

и тъй живеем с него – двама души – самотничета в Божия Всемир,

понякога ме пита: – Ей, Валерий, какво светът ти даде – и ти взе? –

а аз мълча зад тежките си двери – заключеник с ръждясало резе,

връз мен небето тази нощ се свлече, от самота натегнато до взрив.

Добре дошло, Зеленото човече! – благодаря ти, че съм още жив.

11 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 8, 35 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РосиДимова (Росица Димова)

2023-02-17T20:35:15+02:00

"с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал," Колко сме дребни в Божия Всемир, че понякога една мечта ни е достатъчна! Поздравления!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-17T14:58:31+02:00

заключеник с ръждясало резе,

Неподражаем