Нищожни, малки, земни,
полюшне ли се в миг земята,
огъва пътищата земни и
тътен носи от недрата...
Подскачат щори, прозорец се извива,
балконът съседен прикляка,
покланят се и къща,
огъва се, като тесто, чардака...
Могъща си, Природо,
а ние, мравки малки,
вредим ли ти жестоко,
пред теб сме много жалки...
Попово
12.05 .2008
- 13,05 часа
© Елена Калчева Todos los derechos reservados
а ние, мравки малки,
вредим ли ти жестоко,
пред теб сме много жалки...
Това е!!! ДА!
Жалки в гордостта си...
Жалки в липсата на уважение към всичко извън нас...
Жалки в абсурдната ни грандомания...
Поздравления за стиха и позицията, много ми допадна!!!