13.05.2008 г., 13:53

Земен трус

729 0 3


Земен трус


Нищожни, малки, земни,

полюшне ли се в миг земята,

огъва пътищата земни и

тътен носи от недрата...


Подскачат щори, прозорец се извива,

балконът съседен прикляка,

покланят се и къща,

огъва се, като тесто, чардака...

 

Могъща си, Природо,

а ние, мравки малки,

вредим ли ти жестоко,

пред теб сме много жалки...

 

 Попово

 12.05 .2008

- 13,05 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Могъща си, Природо,
    а ние, мравки малки,
    вредим ли ти жестоко,
    пред теб сме много жалки...

    Това е!!! ДА!
    Жалки в гордостта си...
    Жалки в липсата на уважение към всичко извън нас...
    Жалки в абсурдната ни грандомания...
    Поздравления за стиха и позицията, много ми допадна!!!

  • Лени...потръпнах...!
    трябва да целунем земята,
    а не да я нараняваме...Силен стих!
  • Поклон пред майката-
    Природа!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...