13 мая 2008 г., 13:53

Земен трус

734 0 3


Земен трус


Нищожни, малки, земни,

полюшне ли се в миг земята,

огъва пътищата земни и

тътен носи от недрата...


Подскачат щори, прозорец се извива,

балконът съседен прикляка,

покланят се и къща,

огъва се, като тесто, чардака...

 

Могъща си, Природо,

а ние, мравки малки,

вредим ли ти жестоко,

пред теб сме много жалки...

 

 Попово

 12.05 .2008

- 13,05 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Могъща си, Природо,
    а ние, мравки малки,
    вредим ли ти жестоко,
    пред теб сме много жалки...

    Това е!!! ДА!
    Жалки в гордостта си...
    Жалки в липсата на уважение към всичко извън нас...
    Жалки в абсурдната ни грандомания...
    Поздравления за стиха и позицията, много ми допадна!!!

  • Лени...потръпнах...!
    трябва да целунем земята,
    а не да я нараняваме...Силен стих!
  • Поклон пред майката-
    Природа!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...