Нищожни, малки, земни,
полюшне ли се в миг земята,
огъва пътищата земни и
тътен носи от недрата...
Подскачат щори, прозорец се извива,
балконът съседен прикляка,
покланят се и къща,
огъва се, като тесто, чардака...
Могъща си, Природо,
а ние, мравки малки,
вредим ли ти жестоко,
пред теб сме много жалки...
Попово
12.05 .2008
- 13,05 часа
© Елена Калчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
