Нищожни, малки, земни,
полюшне ли се в миг земята,
огъва пътищата земни и
тътен носи от недрата...
Подскачат щори, прозорец се извива,
балконът съседен прикляка,
покланят се и къща,
огъва се, като тесто, чардака...
Могъща си, Природо,
а ние, мравки малки,
вредим ли ти жестоко,
пред теб сме много жалки...
Попово
12.05 .2008
- 13,05 часа
© Елена Калчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
