rudin (Иван Христов)
858 1444
6 jul 2013, 13:20  

Земята и облакът 

  Poesía » Del paisaje
430 0 4

 

Облачни грамади

лягат на върха.

В ниското ливади

спират ни дъха.

 

Птичките не пеят,

Щурчо пак мълчи –

чакат ветровея

тук да зафучи.

 

Виж! – пчелички бързат

с цветния нектар

кошера да вържат

в меден катинар.

 

Чакащо бълбука

бистрата река.

В близката хралупа

Ежко се прибра.

 

Тежко горско мече –

облак чер слетя.

Първи гръм разсече

сънните била!

 

Сякаш по команда,

рукна из ведро

дъжд... Земята жадна

диша тържество

 

Тя поема бавно

струйки благодат –

от небесна манна

син ще си родят.

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??