Jul 6, 2013, 1:20 PM  

Земята и облакът

587 0 4

 

Облачни грамади

лягат на върха.

В ниското ливади

спират ни дъха.

 

Птичките не пеят,

Щурчо пак мълчи –

чакат ветровея

тук да зафучи.

 

Виж! – пчелички бързат

с цветния нектар

кошера да вържат

в меден катинар.

 

Чакащо бълбука

бистрата река.

В близката хралупа

Ежко се прибра.

 

Тежко горско мече –

облак чер слетя.

Първи гръм разсече

сънните била!

 

Сякаш по команда,

рукна из ведро

дъжд... Земята жадна

диша тържество

 

Тя поема бавно

струйки благодат –

от небесна манна

син ще си родят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...