Земята и облакът
Облачни грамади
лягат на върха.
В ниското ливади
спират ни дъха.
Птичките не пеят,
Щурчо пак мълчи –
чакат ветровея
тук да зафучи.
Виж! – пчелички бързат
с цветния нектар
кошера да вържат
в меден катинар.
Чакащо бълбука
бистрата река.
В близката хралупа
Ежко се прибра.
Тежко горско мече –
облак чер слетя.
Първи гръм разсече
сънните била!
Сякаш по команда,
рукна из ведро
дъжд... Земята жадна
диша тържество
Тя поема бавно
струйки благодат –
от небесна манна
син ще си родят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
