rudin (Иван Христов)
865 1445
6.07.2013 г., 13:20 ч.  

Земята и облакът 

  Поезия » Пейзажна
386 0 4

 

Облачни грамади

лягат на върха.

В ниското ливади

спират ни дъха.

 

Птичките не пеят,

Щурчо пак мълчи –

чакат ветровея

тук да зафучи.

 

Виж! – пчелички бързат

с цветния нектар

кошера да вържат

в меден катинар.

 

Чакащо бълбука

бистрата река.

В близката хралупа

Ежко се прибра.

 

Тежко горско мече –

облак чер слетя.

Първи гръм разсече

сънните била!

 

Сякаш по команда,

рукна из ведро

дъжд... Земята жадна

диша тържество

 

Тя поема бавно

струйки благодат –

от небесна манна

син ще си родят.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??