2 ene 2005, 20:43

Зима

  Poesía
1.2K 0 5

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона.
Луната като сребърна пара блести.
От облаците се отронват плавно
снежинки, като малки бели птици…
Светът заспал е под юрган от пух
облечен в бяла, девствена премяна.
Красива зимата се разпростира.
Със тихи стъпки идва новата година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уаууу!! Невероятно е ! Просто останах без думи след като го прочетох!
  • Мили Пепина и Принцеса, благодаря Ви че сте прочели стихчето ми. Много се радвам, че сте го харесали. Ценя мнението Ви.
  • Красива картина! Поздравления! 6 и усмивка.
  • Усмихна ме мила Емма)
  • И Тя (Новата Година) бе красиво поздравена... Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...