2 ene 2005, 20:43

Зима

  Poesía
1.2K 0 5

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона.
Луната като сребърна пара блести.
От облаците се отронват плавно
снежинки, като малки бели птици…
Светът заспал е под юрган от пух
облечен в бяла, девствена премяна.
Красива зимата се разпростира.
Със тихи стъпки идва новата година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уаууу!! Невероятно е ! Просто останах без думи след като го прочетох!
  • Мили Пепина и Принцеса, благодаря Ви че сте прочели стихчето ми. Много се радвам, че сте го харесали. Ценя мнението Ви.
  • Красива картина! Поздравления! 6 и усмивка.
  • Усмихна ме мила Емма)
  • И Тя (Новата Година) бе красиво поздравена... Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...