2.01.2005 г., 20:43

Зима

1.2K 0 5

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона.
Луната като сребърна пара блести.
От облаците се отронват плавно
снежинки, като малки бели птици…
Светът заспал е под юрган от пух
облечен в бяла, девствена премяна.
Красива зимата се разпростира.
Със тихи стъпки идва новата година.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уаууу!! Невероятно е ! Просто останах без думи след като го прочетох!
  • Мили Пепина и Принцеса, благодаря Ви че сте прочели стихчето ми. Много се радвам, че сте го харесали. Ценя мнението Ви.
  • Красива картина! Поздравления! 6 и усмивка.
  • Усмихна ме мила Емма)
  • И Тя (Новата Година) бе красиво поздравена... Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....