Jan 2, 2005, 8:43 PM

Зима

  Poetry
1.2K 0 5

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона.
Луната като сребърна пара блести.
От облаците се отронват плавно
снежинки, като малки бели птици…
Светът заспал е под юрган от пух
облечен в бяла, девствена премяна.
Красива зимата се разпростира.
Със тихи стъпки идва новата година.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уаууу!! Невероятно е ! Просто останах без думи след като го прочетох!
  • Мили Пепина и Принцеса, благодаря Ви че сте прочели стихчето ми. Много се радвам, че сте го харесали. Ценя мнението Ви.
  • Красива картина! Поздравления! 6 и усмивка.
  • Усмихна ме мила Емма)
  • И Тя (Новата Година) бе красиво поздравена... Браво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...