Зима

21 ene 2016, 17:40

Poesía

323 0 1

Зимата се вихри с бяла рокля.

Вятърът свири в комина на воля.

Маха дървото голо,

чело безпомощно в снега привело.

На село спокойствие и тишина.

Само снегорината мина.

След нея деца.

Подкарват забравената с години шейна.

Слънцето подава лъчи.

Баира набързо изкачи.

Зайче в снега подскочи

с провиснали дълги уши.

Мокри чорапи баба ще суши.

Недоволна ще ги гълчи,

с пръст виновни ще сочи.

Зима е. Нямат вина. Един път са деца!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mimoza20 (Мария Николова)

2016-03-26T09:19:02+02:00

Много мило и рaдостно зa мене е стихчето, Мокрите чорaпки... Брaво!