Зима

Jan 21, 2016, 5:40 PM

Poetry

321 0 1

Зимата се вихри с бяла рокля.

Вятърът свири в комина на воля.

Маха дървото голо,

чело безпомощно в снега привело.

На село спокойствие и тишина.

Само снегорината мина.

След нея деца.

Подкарват забравената с години шейна.

Слънцето подава лъчи.

Баира набързо изкачи.

Зайче в снега подскочи

с провиснали дълги уши.

Мокри чорапи баба ще суши.

Недоволна ще ги гълчи,

с пръст виновни ще сочи.

Зима е. Нямат вина. Един път са деца!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mimoza20 (Мария Николова)

2016-03-26T09:19:02+02:00

Много мило и рaдостно зa мене е стихчето, Мокрите чорaпки... Брaво!