Зимата се вихри с бяла рокля.
Вятърът свири в комина на воля.
Маха дървото голо,
чело безпомощно в снега привело.
На село спокойствие и тишина.
Само снегорината мина.
След нея деца.
Подкарват забравената с години шейна.
Слънцето подава лъчи.
Баира набързо изкачи.
Зайче в снега подскочи
с провиснали дълги уши.
Мокри чорапи баба ще суши.
Недоволна ще ги гълчи,
с пръст виновни ще сочи.
Зима е. Нямат вина. Един път са деца!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
