Зима
Зимата се вихри с бяла рокля.
Вятърът свири в комина на воля.
Маха дървото голо,
чело безпомощно в снега привело.
На село спокойствие и тишина.
Само снегорината мина.
След нея деца.
Подкарват забравената с години шейна.
Слънцето подава лъчи.
Баира набързо изкачи.
Зайче в снега подскочи
с провиснали дълги уши.
Мокри чорапи баба ще суши.
Недоволна ще ги гълчи,
с пръст виновни ще сочи.
Зима е. Нямат вина. Един път са деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
