Зима

23 mar 2018, 15:10

Poesía » Del paisaje

933 1 2

Сняг заваля

и затрупа мечтите ми,

покри ги със снежен кожух.

Снежинки покриха косите ми,

побеляха и станаха на пух.

Гледам и чакам

слънчев лъч да се прокрадне,

да стопи ледът и снегът,

душата ми любов да открадне

от небето, звездите и студът.

Много ли чаках?

Не разбрах, не разбрах, че е съмнало,

че снегът се стопил и ме облял,

че мечтите ми слънцето сбъднало

и си казах "ето, че пак оцелях"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.