Зима
Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух.
Гледам и чакам
слънчев лъч да се прокрадне,
да стопи ледът и снегът,
душата ми любов да открадне
от небето, звездите и студът.
Много ли чаках?
Не разбрах, не разбрах, че е съмнало,
че снегът се стопил и ме облял,
че мечтите ми слънцето сбъднало
и си казах "ето, че пак оцелях"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Брайнова Все права защищены
