Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух.
Гледам и чакам
слънчев лъч да се прокрадне,
да стопи ледът и снегът,
душата ми любов да открадне
от небето, звездите и студът.
Много ли чаках?
Не разбрах, не разбрах, че е съмнало,
че снегът се стопил и ме облял,
че мечтите ми слънцето сбъднало
и си казах "ето, че пак оцелях"
© Стефка Брайнова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
