11 feb 2020, 12:46

Зима ... .

635 1 1

 

Зима във Вълшебната гора...

 

Зима... Сняг и тишина...

Аз и ти – мечтание!...

И Вълшебната гора

в слънчево сияние...

 

Толкова е тихо тук!...

Тихо като вдъхновение

и единствения звук

е на идващо Безвремие!...

 

Знаеш ли, че може би

влюбен най-внезапно,

мога твоите гърди

да целуна страстно!...

 

По снега блестят с искри

слънчеви отблясъци –

всичко покрай нас гори

нереално някак си....

 

Буен ручей ромоли

в ледената пазва...

Бута камъни, или

приказки разказва?...

 

Зайче плахо тук и то

спряло малко необмислено,

скрито зад едно дърво –

се заслушва с любопитство...

 

Вятър спрял... Защо не вей?...

А е вятър – без съмнение!...

Птица клонка разлюлей ли –

ръси настроение.

 

*     *     *

 

... Всичко е мечта сега –

Приказно видение...

Във Вълшебната гора:

... Нежност... Нега и тъга...

Вятър... Зима... Настроение!...

 

11.02.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...