Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние...
Толкова е тихо тук!...
Тихо като вдъхновение
и единствения звук
е на идващо Безвремие!...
Знаеш ли, че може би
влюбен най-внезапно,
мога твоите гърди
да целуна страстно!...
По снега блестят с искри
слънчеви отблясъци –
всичко покрай нас гори
нереално някак си....
Буен ручей ромоли
в ледената пазва...
Бута камъни, или
приказки разказва?...
Зайче плахо тук и то
спряло малко необмислено,
скрито зад едно дърво –
се заслушва с любопитство...
Вятър спрял... Защо не вей?...
А е вятър – без съмнение!...
Птица клонка разлюлей ли –
ръси настроение.
* * *
... Всичко е мечта сега –
Приказно видение...
Във Вълшебната гора:
... Нежност... Нега и тъга...
Вятър... Зима... Настроение!...
11.02.2020.
© Коста Качев Всички права запазени