11.02.2020 г., 12:46

Зима ... .

631 1 1

 

Зима във Вълшебната гора...

 

Зима... Сняг и тишина...

Аз и ти – мечтание!...

И Вълшебната гора

в слънчево сияние...

 

Толкова е тихо тук!...

Тихо като вдъхновение

и единствения звук

е на идващо Безвремие!...

 

Знаеш ли, че може би

влюбен най-внезапно,

мога твоите гърди

да целуна страстно!...

 

По снега блестят с искри

слънчеви отблясъци –

всичко покрай нас гори

нереално някак си....

 

Буен ручей ромоли

в ледената пазва...

Бута камъни, или

приказки разказва?...

 

Зайче плахо тук и то

спряло малко необмислено,

скрито зад едно дърво –

се заслушва с любопитство...

 

Вятър спрял... Защо не вей?...

А е вятър – без съмнение!...

Птица клонка разлюлей ли –

ръси настроение.

 

*     *     *

 

... Всичко е мечта сега –

Приказно видение...

Във Вълшебната гора:

... Нежност... Нега и тъга...

Вятър... Зима... Настроение!...

 

11.02.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....