11 февр. 2020 г., 12:46

Зима ... .

637 1 1

 

Зима във Вълшебната гора...

 

Зима... Сняг и тишина...

Аз и ти – мечтание!...

И Вълшебната гора

в слънчево сияние...

 

Толкова е тихо тук!...

Тихо като вдъхновение

и единствения звук

е на идващо Безвремие!...

 

Знаеш ли, че може би

влюбен най-внезапно,

мога твоите гърди

да целуна страстно!...

 

По снега блестят с искри

слънчеви отблясъци –

всичко покрай нас гори

нереално някак си....

 

Буен ручей ромоли

в ледената пазва...

Бута камъни, или

приказки разказва?...

 

Зайче плахо тук и то

спряло малко необмислено,

скрито зад едно дърво –

се заслушва с любопитство...

 

Вятър спрял... Защо не вей?...

А е вятър – без съмнение!...

Птица клонка разлюлей ли –

ръси настроение.

 

*     *     *

 

... Всичко е мечта сега –

Приказно видение...

Във Вълшебната гора:

... Нежност... Нега и тъга...

Вятър... Зима... Настроение!...

 

11.02.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....