11 февр. 2020 г., 12:46

Зима ... .

633 1 1

 

Зима във Вълшебната гора...

 

Зима... Сняг и тишина...

Аз и ти – мечтание!...

И Вълшебната гора

в слънчево сияние...

 

Толкова е тихо тук!...

Тихо като вдъхновение

и единствения звук

е на идващо Безвремие!...

 

Знаеш ли, че може би

влюбен най-внезапно,

мога твоите гърди

да целуна страстно!...

 

По снега блестят с искри

слънчеви отблясъци –

всичко покрай нас гори

нереално някак си....

 

Буен ручей ромоли

в ледената пазва...

Бута камъни, или

приказки разказва?...

 

Зайче плахо тук и то

спряло малко необмислено,

скрито зад едно дърво –

се заслушва с любопитство...

 

Вятър спрял... Защо не вей?...

А е вятър – без съмнение!...

Птица клонка разлюлей ли –

ръси настроение.

 

*     *     *

 

... Всичко е мечта сега –

Приказно видение...

Във Вълшебната гора:

... Нежност... Нега и тъга...

Вятър... Зима... Настроение!...

 

11.02.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...