Feb 11, 2020, 12:46 PM

Зима ... .

628 1 1

 

Зима във Вълшебната гора...

 

Зима... Сняг и тишина...

Аз и ти – мечтание!...

И Вълшебната гора

в слънчево сияние...

 

Толкова е тихо тук!...

Тихо като вдъхновение

и единствения звук

е на идващо Безвремие!...

 

Знаеш ли, че може би

влюбен най-внезапно,

мога твоите гърди

да целуна страстно!...

 

По снега блестят с искри

слънчеви отблясъци –

всичко покрай нас гори

нереално някак си....

 

Буен ручей ромоли

в ледената пазва...

Бута камъни, или

приказки разказва?...

 

Зайче плахо тук и то

спряло малко необмислено,

скрито зад едно дърво –

се заслушва с любопитство...

 

Вятър спрял... Защо не вей?...

А е вятър – без съмнение!...

Птица клонка разлюлей ли –

ръси настроение.

 

*     *     *

 

... Всичко е мечта сега –

Приказно видение...

Във Вълшебната гора:

... Нежност... Нега и тъга...

Вятър... Зима... Настроение!...

 

11.02.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...