Зима

12 dic 2021, 20:23

Poesía » Del paisaje

329 0 2

Зимата бяла

на свойте криле ме люлее.

Високо и звънко

звънци коледарски

простора огласят

и ме унасят...

Нейде далече остана селцето

с пламнали буйни огнища.

Белите снежни пъртини

в моето детство

ме връщат...

Но в днешния ден

детството как да си върна?!

Белият сняг! Белият сняг

заличил е всичко завинаги.

Няма следа. Връщане няма.

Ден след ден

ни променя живота...

И не зная как в мен

една стара мечта

още свети...

П. Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pavka44 (Павлина Иванова)

2021-12-14T09:25:25+02:00

Благодаря, Пепи! Наистина е това вярната дума!
palenka (П Антонова)

2021-12-12T20:35:23+02:00

простора огласят
и ме ПРЕнасят
нейде далече, където
остана селцето
с пламнали буйни огнища.

Мило и топло!