pavka44 (Павлина Иванова)
55 88
Dec 12, 2021, 8:23 PM

Зима 

  Poetry » Landscape
327 0 2

   ЗИМА

 

Зимата бяла

на свойте криле ме люлее.

Високо и звънко

звънци коледарски

простора огласят

и ме унасят...

Нейде далече остана селцето

с пламнали буйни огнища.

Белите снежни пъртини

в моето детство

ме връщат...

Но в днешния ден

детството как да си върна?!

Белият сняг! Белият сняг

заличил е всичко завинаги.

Няма следа. Връщане няма.

Ден след ден

ни променя живота...

И не зная как в мен

една стара мечта

още свети...

 

   П. Иванова

© Павлина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Пепи! Наистина е това вярната дума!
  • простора огласят
    и ме ПРЕнасят
    нейде далече, където
    остана селцето
    с пламнали буйни огнища.

    Мило и топло!
Random works
: ??:??