Зима
869
0
2
ЗИМА
Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят
и ме унасят...
Нейде далече остана селцето
с пламнали буйни огнища.
Белите снежни пъртини
в моето детство
ме връщат...
Но в днешния ден
детството как да си върна?!
Белият сняг! Белият сняг
заличил е всичко завинаги.
Няма следа. Връщане няма.
Ден след ден
ни променя живота...
И не зная как в мен
една стара мечта
още свети...
П. Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
